Офанзива срещу Тайван: Кога и как Китай ще предприеме действия?

В продължение на няколко години напрежението между Вашингтон и Пекин, като например страхът да не види Пекин да започне офанзива срещу Тайван, продължава да нараства. Те сега представляват субект, постоянно флиртуващ с casus belli, между нахлуванията на флота и американските и съюзнически военновъздушни сили в Южнокитайско море и Тайванския пролив, прехващанията и морските и въздушни нахлувания на Народната освободителна армия около острова и последователните и реципрочни отговори веднага щом Вашингтон изпрати нов товар с въоръжение, парламентаристи или членове на правителството в Тайпе.

Военната динамика е такава, че сега въоръжените сили на двете страни са ангажирани в надпревара във въоръжаването, за да надиграят противника в нещо, което все повече изглежда като неизбежна конфронтация.

В момента обаче никой не предвижда избухване на военни действия през следващите месеци или години, като Пентагонът изчислява от своя страна, че периодът на опасност ще започне през 2027 г.

С оглед на индустриалните програми, които се провеждат в Пекин, Тайпе и Вашингтон, геополитическите развития и амбициите на лидерите на големите световни сили, коя би била най-вероятната дата за китайска офанзива за възстановяване на владението на Тайван и каква би била тогава стратегията, избрана от Пекин за постигане на това?

По-скоро към блокада, отколкото към масивна аеро-амфибийна атака

Често, когато се изучава сценарият на китайска офанзива срещу Тайван, той се базира на огромна аероамфибийна атака срещу острова, предшествано от интензивна бомбардировка с балистични и крилати ракети, дори дронове, за преодоляване на отбранителната инфраструктура на острова.

Въпреки това, подобна хипотеза би била, независимо от нивото на подготовка и средствата, използвани от Пекин, изключително рискована стратегия за Народната освободителна армия.

Наистина, редките големи аероамфибийни операции, провеждани успешно в историята, са били срещу слабо защитени брегове (операция „Факел“ през 1942 г., операция „Мускетар“ през 1956 г.), или когато нападателят безспорно е имал въздушно и военно превъзходство и значителни средства за отслабване защитата и логистичните линии на противника, като напр Операции на Overlord et драгун през 1944 г., Кацане на Иво Джима и Окинава през 1945 г. операцията Chromite (кацане в Инчон) през 1950 г. или Сан Карлос в 1982).

Въпреки това, както отлично показаха неуспехите на руския флот и военновъздушните сили в Украйна, е много рисковано да се иска да се лиши противник от неговите въздушни, противовъздушни и противокорабни отбранителни способности, дори като се използва интензивно превантивно удари с крилати и балистични ракети.

Всъщност мобилизирането на големи военноморски и военновъздушни сили за извършване на нападение срещу Тайван може да се осъществи само след като военновъздушните сили, противовъздушната отбрана, бреговата отбрана и тайванският флот са напълно неутрализирани. Той ще се намеси само след първа бойна фаза с относително дълга продължителност.

Тогава рискът ще бъде висок, че такава въздушна, балистична и кибернетична война ще провокира намесата на Съединените щати и техните съюзници, но също така, както е в случая в Украйна, радикализацията на тайванското цивилно население, което ще затрудни най-много евентуалното администрация на острова, след като тайванските сили са победени.

Съществува обаче друга възможност за Пекин, тази да разчита не на авиационно-амфибийно нападение, а на непроницаема морска и въздушна блокада на острова, така че да отслаби решимостта на самите тайванци с течение на времето, като същевременно ограничи конфронтациите между PLA и тайванските сили, най-малкото като им попречат да засегнат твърде много цивилното население и инфраструктурата.

Подобно на военноморската и въздушна блокада, осъществена от Дж. Ф. Кенеди през 1962 г. около Куба след доставката на съветските балистични ракети със среден обсег на острова, целта на такава блокада би била да се поддържа дистанция от американската и западната военна и технологична подкрепа до остров, като същевременно поставя американския флот и военновъздушните сили на САЩ в сложна ситуация за поведение по отношение на международните отношения.

В дългосрочен план блокадата би навредила и на цялата икономика на острова, но и на цялата планета, която е много зависима от произвежданите в страната полупроводници.

Всъщност, дори ако сблъсъците са неизбежни между тайванските и китайските сили при такъв сценарий, конфронтацията ще остане под прага, който вероятно няма да мобилизира общественото мнение и западните политически лидери, за разлика от ситуацията, пред която е изправена Русия днес, след многобройните удари и жестокости срещу украински цивилни от руските армии.

При условие, че блокадата е достатъчно оправдана на обществената и международна сцена и че средствата за гарантиране на нейната ефективност се прилагат ефективно за достатъчен период от няколко месеца, много вероятно е тогава да става въпрос за най-добрата стратегия за Пекин да си възвърне контрола над 23-та провинция, като същевременно държи под контрол гражданската съпротива на самите тайванци и представя на международната сцена разказ, който вероятно ще демобилизира много потенциални съюзници на острова.

Какво означава да се проведе морска блокада срещу ВМС на САЩ?

Останалата част от тази статия е само за абонати

Les Класически абонаменти предоставят достъп до
всички статии без реклама, от €1,99.

Абонамент за бюлетин