Космическите сили на САЩ искат 16 милиарда долара за откриване и проследяване на нови хиперзвукови ракети

Миналия юли голяма част от френската отбранителна сфера беше бясна, след като Европейската комисия възложи на испанската SENER Aeroespacial, подкрепена от немската Diehl и няколко други европейски компании, дизайна на програмата на ЕС HYDEF за европейски хиперзвуков отбранителен прехващач, който трябва да правят възможно създаването на система за откриване и прихващане на хиперзвукови ракети, заплаха, която сега стана много по-прецизна след използването на руските Kinzhals в Украйна. Всъщност всички избрани от Брюксел компании нямат опит нито в областта на балистичното прихващане, нито в хиперзвуковите оръжия. Което не важи за френските компании, които от една страна произвеждат противовъздушната и противобалистичната система SAMP/T Mamba и нейния военноморски вариант в рамките на френско-италианското съвместно предприятие Eurosam, обединяващо MBDA, Thales и Leonardo. Същите тези френски компании участват и в проектирането на бъдещата ядрена хиперзвукова ракета, предназначена да замени свръхзвуковата ракета ASMPA, и в разработването на хиперзвуков демонстратор на планер V-MAX с ONERA.

Освен това решение, което предпочита „европейската“ страна на проекта пред оперативния му аспект, докато времената вероятно не се поддават на подобни съображения, друга характеристика на програмата е най-малкото изненадваща: нейният бюджет. Всъщност EDF планира да отдели 110 милиона евро за програмата, сума, която вече изглеждаше особено ниска по онова време, а днес още повече. Наистина, като част от подготовката на бюджета на армията на САЩ за 2024 г., Космическите сили на САЩ, новата армия, посветена на космоса на американските сили, създадена през декември 2019 г., също представи програма, посветена на ограничаването на хиперзвуковата заплаха. За космическите сили на САЩ обаче става въпрос само за осигуряване на откриването и проследяването на тези ракети, съчетаващи много високи скорости, нетипични траектории и значителни маневрени възможности, а не за прехващането им, като тази мисия се пада на други американски армии, като напр. американският флот използва ракети SM-6. Въпреки това, за да изпълни тази мисия, той изисква бюджет от 16 милиарда долара, 130 пъти по-голям от този, отпуснат от Европейската комисия чрез ЕФР.

Вярно е, че армиите на САЩ имат култура на бюджетно потребление, много по-висока от тази на европейските им колеги с идентична програма. Ето защо е обичайно американските програми, предлагащи индустриални и технологични характеристики, много близки до европейските, но и южнокорейските програми, да имат няколко пъти по-висок бюджет от аналозите си. Например, ядрена атакуваща подводница от клас „Вирджиния“, със сигурност по-внушителна и имаща вертикални силози, струва на американските данъкоплатци почти 2,5 пъти повече, отколкото струва SSN от клас Suffren на ВМС. По същия начин фазата на проектиране на изтребителя F-35A Lightning II, за 3-те версии, включително тази с вертикално или късо излитане и кацане, ще струва почти 14 повече от тази, която направи възможно разработването на Rafale в двете си основни версии сухопътна и военноморска. Обяснението за това разминаване обаче не се крие във възможното прекомерно представяне на европейския BITD, а в нивото на амбициите на двете програми, полярни противоположности една на друга.

Останалата част от тази статия е само за абонати

Les Класически абонаменти предоставят достъп до
всички статии без реклама, от €1,99.

Абонамент за бюлетин